Пътуванията ми се отразяват зле. Чувствам се като пребито куче. Отварям входната врата, хвърлям всичко което нося, събувам се и направо влизам в спалнята. Пресягам се за одеялото и след минута съм вече дълбоко заспал.Може би и затова не забелязах кога в дома ми влезе и трети човек.Той застана между мен и жена ми и нещата вече никога нямаше да са същите. Щях да се будя облян в пот доста нощи занапред, представяйки си как той я разсмива, прегръща я, и постепенно се превръща във всичко за нея а аз просто изчезвам нчкаде в сивотата на ежедневието.Не можеш да го допусна! Затова започнах по внимателно да я наблюдавам вечер. И едва тогава забелязвах колко уморена се прибираше от работа и след като свършеше с грижите по домакинството включваше компютъра и там я чакаше той... С остроумието си докарваше на лицето и усмивки който аз отдавна сякаш незабелязвах. Всяка вечер крадеше от времето ни и тя му позволяваше. Чувствах се предаден. Та това беше жената която обичах и мислех ,че ще е с мен цял живот!Заблуждавал ли съм се?Не мисля.. Но не знам кога нещата стигнаха до тук?!?.. Месеци наред в дните ми се вмъкваха мъчителни, дълги мисли за това което се случва пред очите ми и аз не можех да и простя... Виждах ясно, че тя се отдръпва и ставах все по- студен. Не знаех какво да правя, когато една вечер ги чух да се разбират за поредната си среща. Естествено не можех да и забраня да се вижда с приятелите си но.. Не я разбирах.. Наистина, повечето и приятели бяха мъже?!!?За какво толкова можеше да си говори с тях?... Потънал в размисшления чух само как ключа в ключалката щракна и разбрах ,че е излязла. Изправих се бавно, отидох в коридора, обух се, взех от закачалката старото си яке и излязох.Прикрит от сенките на ноща незабелязано и безшумно тръгнах след нея. Стигна до центъра, и от най-близката пейка той и помаха,прегърнаха се и тръгнаха към италианеца които продава сладолед. После се върнаха на пейката и се заговориха.Скрит зад розовите храсти наблюдавах с мрачен поглед как един непознат разбиваше живота ми на хиляди пърченца. Сякаш на забавен каданс виждах как и казва нещо тя се усмихва а той жадно попива всеки неин жест, дума, поглед. Тази вечер тя бе толкова красива, нищо ,че бе облечена с най-обикновени дънки и стара, мека жилетка. Нима можех да я пусна да си тръгне просто така? В този момент телефона и звънна. По погледа и разбрах ,че е притеснена. Изправи се бързо може ви се извини и си тръгна. Той извади дъвка и съсредоточено се загледа след нея. Без да се осъзная се приближих и седнах до него.Казах му кой съм.Очаквах ,че ще се смути но той само се усмихна и каза ,че бърза.Изправих се разко и му препречих пътя, държах да разбера истината от него, тук и сега. И той ми я каза... За пореден път откакто съм женен трябваше да си призная, че съм сгрешил.. Егото ми за стотен път бе замългило съзнанието ми.“Защо“ питах се на път за вкъщи „Защо се наложи непознат да ми каже, че жена ми ме обича и никога не би ме наранила?!“, “Защо бях забравил да я виждам, залисан от есежневните грижи?“, „Защо се усъмних в нея?“... Не съм философ. Не знам отговорите на тези въпроси, на много други също. Но знам ,че в живота ми има човек който ме кара да се усмихвам, който прави и невъзможното за да е с мен и да съм щастлив, който ме обича заради мен самия.аз знам, че Я има! И няма да допусна тя никога да си тръгне.Защото я обичам!
След години, малкия жалък мъж в мен все пак щеше отново да проверява редовно телефона и за да е сигурен,че за нея е единствен. След като се убедеше, че е така, заспиваше прегърнат от две топли, нежни ръце знаейки, че тя всъщност никога няма да е негова напълно. Защото тя принадлежеше единствено на божествената си природа. А всичко което той си предтсвяше е просто ЛЪЖА!
Написа: Киара
От (И за И)
Няма коментари:
Публикуване на коментар