Събуждам се.Петък, 7 сутринта.Надигам завивката и хвърлям око на прозореца, през гъстата мъгла едвам виждам клоните на старата липа брулени от леден вятър и мислено се радвам че съм на топло под завивките прегърнат от жена ми.Момента на щастие обаче минава бързо.Ставам тихо, обличам се и отивам в кухнята.Предвидливо затварям всички врати след себе си, защото понякога съм като слон в стъкларски магазин и не желая да будя всички вкъщи, поне не и толкова рано...Бързичко си правя кафе и пристъпвам към любимият ми сутришен ритуал: отварям широко прозореца, оставям чашата на перваза, вдишвам дълбоко свежият въздух, оглеждам жадно познатите улици и спокойно паля цигара...За последното е виновна майка ми, от малък свикнах да я гледам с какво истинско удоволствие пали първата си за деня цигара с любимото дълго кафе (без захар) и заразен от нейното постоянство една сутрин просто запалих.Странното е ,че не обичам цигарите и през деня не пуша но сутрин с кафето задължително паля, макар ,че да си призная е имало случай цигарата да изгори в ръката ми а аз да съм изпаднал отново в едно от мойте вглъбени състояния.Простете малкото ми отклонение.И тази сутрин отворих прозореца, оставих димящото си кафе на перваза, вдишах дълбоко студения ноемврийски въздух и се огледах.Купчини мръсни листа спокойно лежаха край тротоарите и между пейките в близката градинка, дърветата изглеждаха ужасно голи, по стъклата на колите имаше скреж, а небето бе сиво, и въобще денят беше мрачен и неприветлив.Мразех такива сутрини.подтискаха ме излишно.И тогава вдигнах поглед към сградата отсреща, по-точно към 4-тия етаж.Там срещу мен стоеше загърната в лилав халат 19-годишната дъщеря на съседката.Разпусна косата си пред огледалото, съблече се и влезе в банята.Приятната гледка моментално събуди скованото ми съзнание и то ми напомни ,че след ремонта банята на съседката е срещу нашата остъклена тераса която жена ми напоследък превръща в зимна градина.Имаше и бонус съседката беше сложила голям прозорец с тънки завеси който дори от най-малкия полъх се отместваха и разкриваха всичко което се случваше вътре.Не осъзнах кога съм взел чашата си с кафе и стоях насред терасата скрит зад едно от огромните дървета Бенджамини и следях неспокойно движенията на младото момиче срещу мен.В нашата сграда живеят предимно възрастни двойки и може би затова завесите на банята никога не се спускат което за мен в този момент бе като благословия.Видях я да посяга към кранчето и дори ми се стори ,че чух как то изскърца и горещата вода последвана от облаци пара се изсипаха върху съвършенното и тяло.Начина по който се движеше под струйките ми подсказа ,че все още и е студено.Завъртя тялото си така ,че можех да виждам само гърба и.Бях замръзнал и толкова силно напрягах очите за да видя всички детайли ,че имах чувството ,че ще изскочат от орбитите си.Струваше ми се ,че виждам сребърните капчици как бавно се стичат по бледата и кожа.Отметна косата си и черните кичури залепнаха по крехките и раменете.Кафето изстиваше но кръвта ми кипваше докато гледах заобиколен от оглушителната тишина която се удряше в ушите ми.Премигнах с пресъхнало гърло очаквайки , че може би сега ще се събудя но тогава тя се обърна и аз видях пръстите и бавно да се спускат към гърдите после към бедрата.По дирята им тръгнаха бели сапунени мехурчета и кожата и примамливо заблестя.Пръстите и продължиха да се плъзгат нагоре, надолу тогава аз отчаяно притиснах ръце към лицето си за да спра изкушението...Но неможех, те сякаш по своя воля се дърпаха и ми разкриваха греховната гледка.А отсреща тя протегна дългия си крак, постави го на ръба на ваната и спусна пръсти по бедрото към пръсеца, глезена...Гърбът и се изви, ръцете и се изпънаха,дупето и се повдигна...Не издържах, чувах кръвта да пулсира в ушите ми, очите ми отказваха да се откъснат от прозореца на банята затова просто се отпуснах назад и седнах в един от плетените столове.За да отвлека вниманието си от това което видях посегнах към чашата кафе.Студената повърхност на която се натъкнаха пръстите ми веднага замрази спомена.И ясно чух как жена ми въздъхна.Обърнах се и срещнах мекия и любящ поглед.
- Няма как да скриеш нещо такова от мен! – каза с лек укор в гласа тя.
Изтръпнах, за секунди си припомних мислите който се въртяха в главата ми докато гледах към отсрещния прозорец.Гузно погледнах стоящата до мен жена, искаше ми се да и кажа, че съжалявам но от стиснатите ми до побеляване устни не излезе дори звук затова се отказах.
- Хайде обещай, че няма да се повтори – примоли ми се и това беше момента в който се предадох.Отворих уста да и обясня, че е първият път когато виждам момичето голо когато погледа ми се спря върху пепелника който жена ми слагаше на масата.В този момент съзнанието ми запрати спомена в дебрите на тъмната ми душа и се чух да казвам:
- Да разбира се! – след това с усмивка я прегърнах и и предложих да направя кафе, тя разбира се съгласи с усмивка.Следобед когато си вземах горещ душ разбира се щях да си спомня дъщерята на съседката но за кратко, преди отново да изтласкам случката надълбоко в съзнанието си.Сигурно на това хората му казват любов.
Написа: Киара
Няма коментари:
Публикуване на коментар