Когато

Когато късно през нощта се събудиш защото всъщност не си заспивалa... Когато кожата ти е студена като лед... Когато ноктите ти са лакирани в черно... Когато е тихо като в рая.... Когато е тъмно като в ада... Когато не мислиш.... Когато не си сама...

Тогава когато си изтъкана от желание и копнеж нямаш нужда от светлина за да видиш как те гледа, нямаш нужда от очи за да съзреш страста разляла се по устните. Нямаш нужда да чуваш каквото и да било най-малко „Обичам те“. Сетивата ти са скрити зад маската на приличието докато не го целунеш. После всичко е стихия. Вятър, вода, огън, жена! Пръсти, устни, ръце, крака - твоите, неговите, вашите! И без да искаш всичко ти става ясно. Той нямаше да спре, ти няма да се лишиш от тази тръпка, той все пак щеше да идва за още а ти нямаше да имаш нищо против да те има така. За ден, два, за час или пет? Свобода. После завивките ти ще ухаят на него а ти ще заспиваш в твоята половина а ще се будиш в уж „неговата“ . Ще пиеш кафето си сама защото той е тръгнал за работа. Целунал те е. А сега ти мечтаеш. Вече си оголен нерв. Ще те боли когато го няма, ще го ревнуваш когато идва за малко, ще го „обичаш“, ще чувстваш. Той не е за теб и ти не си за него но той ще се върне а ти ще го чакаш. Ще пропиляваш време което нямаш за мъж който не обичаш но всъщност не можеш да дишаш без него. Той ще е слънцето, водата, земята под краката ти, солта в храната ти, мухата в главата ти. Ще искаш да го няма. Ще се проклинаш, че уж го обичаш а той отново и отново ще идва. И ще те иска! И ти ще му се отдаваш, защото го искаш, защото те допълва, защото си си ти а той е той. До безкрай а после... обратно... Когато е късно и няма луна и няма звезди... Когато те боли от самотата...  Когато ти е казал, че идва за малко а остане цялата нощ... Когато го проклинаш но го целуваш отново и отново... Когато те прегръща... Когато мълчи и си мислиш, че си в ада... Когато те гледа и осъзнаваш, че всъщност това е рая....

Когато се умориш която и да си ти - ще е късно!

Написа: Киара (посветено на JR)