Усещане

Златната подвързия на книгата се затваря под пръстите ми.В стаята се е настанил хладен здрач.По врата ми полазват тръпки и усещам как мускулите по цялото ми тяло се напрягат при контакта със студения въздух.Тишината ме е погълнала изцяло.Безшумно ставам за да запаля свещ, безшумно стъпвам, безшумно приготвям вечерята си.Поглеждам през прозореца, снега на вън не спира да вали и е натрупал цял метър, на фона на синьото небе изгледжа почти приказен.Натръпал е дори по перваза, гледайки отвътре се чувствам като картина в рамка.Пускам печката.След безшумното плъзване на ръката ми към копчето се чува само завъртането на малкия вентилатор.Тънки кафяви филии хляб лежат на покривката покрити с тънък слой масло.Ножа ловко се врязва в плътната, ароматна кайма и я разнася на равни порции върху филиите. В мътния здрач разсейван от една свещ с зелен пламък виждам реотаните на парти грила който зловещо се чевенеят на фона на студена бяла стена.Принцесите са готови за 10-тина минути.Пресягам се за отварачката и секунда по късно капачката описва съвършен кръг във въздуха преди да падне.Лек звън от докосването на метал и балатум се блъска в тавана и се разпилява из стаята.Скърцане на пружини, глух звук от триене на плат в стена и недоловино натискане на компютърен клавиш.После стаята се изпълва с английски шеги, американски песни и тихото докосване на тънки устни до стъклена чаша.Шерлок разкрива поредната си загадка застанал до верния си Лотсън. Усещам как върху малки парченца кайма се изливат няколко глътки студена тъмна бира, усилвайки леко пикантния и вкус и оставяйки върху езика гъделичкащо усещане за пълнота.След първите хапки вечерята ми стой съвсем забравена на леглото до мен но пръстите ми търсят стъклената чаша с тъмна течност, когато я намират с бързо движения я поднасяд към устните.Носа ми усеща силния аромат на хмел, зениците ми се свиват фокусирайки капчиците вода стичащи се по ръба на стъклото, ушите ми ясно чуват пукането на малките балончета в чашата.Цялото ми същество копнее за тези няколко глътки свобода който се вливат направо в душата ми....Оставям празната чаша чието масивно дъно пропуска изключително изкривен образ на лондонски улици идващ от декстопа на компютъра и се обягам назад готова да се потопя в традициония английски хумор на завладяващия Шерлок...Звука на цигулка ме отпраща навътре в обърканите ми мисли и клепачите ми изведнъж натежават.Унасям се... Стоя до вратите на малък ресторант в Бъдапеща.Възрастен мъж стой пред входа,спретнат и заможен съдейки по дрехите.Вдишва ароматът на хилядите цветя цъфнали в градините около него.Улицата е малка, стръмна, покрита със златни павета, влажна от лекия следобеден дъждец.Тихо изкърцване ми подсказва, че мъжа е влязъл в скромното ресторантче.Влизам и аз.От приятно тъмното предверие където взимат жилетката ми наблюдавам как мъжа сяда на малка централна маса откъдето може да наблюдава цялото помещение.За разлика от него предпочитам да съм до прозорец за да държа под око улицата.Възрастен келнер взима поръчката му после и моята.Обектът на наблюдението ми си поръчва бутилка от най-скъпото вино и специслитетът на заведението: патица с портокали. Аз съм далеч по-скромна искам само чаша изстудено бяло вино и порция скумрия на пещ. През 10-те минути докато чакам поръчката си оглеждам ресторанта и клиентите. Възпълна дама изтупана с лъскави нови дрехи държи черно ветрило и нервно го размахва. Група офицери празнуват на съседната маса. Младоженци ядат гулаш и небрежно обсъждат предстоящо гостуване на роднини от Турция доколкото чувам.Възрастна двойка пие чай и се радва на спокойствието и пая от сливи. Възрастния ми придружител спокойно гледа младата двойка и разсеяно си налива чаша след чаша тежко червено вино придружавайки ги с солидни хапки от патицата.От своя страна опитвам рибата като отвреме на време отпивам малки глътки хладно вино от висока кристална чаша.Докато си поръчвам салата от екзотични плодове и силен черен чай, млад мъж внимателно настройва цигулката си и в малкото помещение се разнася водопад от вълшебни звуци който са идеалното допълнение към десерта ми. Сладоста на малиновия сироп с който са покрити плодовете бързо бива отмита от острия леко кисел вкус на чая и напълно спокойна оглеждам и самия ресторант... Стени тапицирани в златен и червен велур, бар целият направен от дъб с прекрасна дърворезба изобразяваща купи с плодове, чинии с ароматен дивеч, пайове и шачи с шампанско.В малки съндъчета из целия ресторант са разположени декоративни розови храсти чието ухание се смесва със сладкия ароматът на старо вино.Картини на широки поляни и величествени планини в тежки рамки са закрепени за стените.Метални свещници разпръсват прашния мрак преливайки движенията на хората в зашеметяваща симфония. Когато поглеждам към масата на възтастния си другар, стола му е вече празен но по-димящото кафе разбирам, че си е тръгнал съвсем скоро.С небрежно движение мятам няколко банкноти върху масата и забързвам към изхода като по пътя взимам жилетката си.Когато врата на ресторанта се затваря зад мен виждам старовремско такси да отнася мъжа в незнайна посока.Замислена тръгвам по улицата, загърната в сивата си жилетна, наблюдавайки как луната тича по покривите гонейки сякаш собствената си сянка....Събуждам се от ключ който се превърта в ключалката, съквартирантката ми се прибира. Уморено завъртам глава към стената с надеждата да заспя отново и чувам едва доловим шум от разпиляна по възглавницата коса, усещам тежеста на сивата ми жилетка с която ме завива съквартирантката и почти насън се усмихвам...

Написа: Киара