8 декември. 10 сутринта. Намирам се в огромна книжарница.Чакам Слави да избере подарък за една негова колежка.Разсеяно оглеждам претъпканите рафтове. Около мен цари тиха празнична еуфория.Забързани клиенти се оглеждат за любимата книга, картичка, албум за снимки...Някъде в дъното виждам подредени малки квадратни, кафяви масички около който са се събрали и насядали възрастни двойки, групички малки деца, самотни мъже с книга в ръка.Всички изглеждат сякаш излезли измежду прашните редици на някоя стара библиотека а не като хора намиращи се в най-оживения подлез в столицата където щом излезеш през стъклената врата, сива тъпла те помита и повлича към своите ежедневни задължения. Избирането явно ще продължи дълго,затова се отправям към редиците с най-модерните в момента книги, и жадно разгръщам страница след страница на по-интересните екземпляри. И съвсем случайно погледа ми попадам на „Ангел с часовников механизъм“. “И точно в десетката“ крещя на ум от възторг. От влизането ми в книжарницата преди 1 час в ума ми се въртят две заглавия на много силно желани от мен книги. Тази беше едната.Бързо сграбчвам книгата преди жената до мен да е успяла да я вземе. Отнасям кратък отвратен поглед, след което тя се отегля към съседната редица с красиви, гланцирани календари. Преди бих се засегнал от явната злоба която лъхаше от жената но сега вече бях претръпнал към подобни прояви на отрицателни емоции. А и знаех , че книгата не я интересува, от многото висене в различни по-големина книжарници в търсене на ново интересно попадение за личната ми колеция се научих да разпознавам клиентите. Отегчена на средна възраст дама идва да купи евтин коледен подарък за внучка си или за капризна приятелка за която не знае какво друго да вземе. С празен поглед оглежда рафтовете пълни с чужди за нея заглавия, не и се губи време, затова се насочва към секцията с най-много хора. Там където има много хора има и инересни книги. Затова бързо оглежда клиените, избира един които според нея има добър усет за хубава литература, застава до него като съсредоточено оглежда първата попаднала и пред погледакнига и само чака бедния човек да посегне към следващото томче, тогава с бързината на ястреб и здравата захватка на млада мъжка горила жената грабва книжката и с доволно-надменен поглед се отправя към касата. Радва се наум колко е умна и досетлива защото щом я е взела от ръката на някой значи книгата се харчи, което от своя страна значи,че е известна и ще и донесе бонус точки когато я подари и каже , че е чела доста добри рецензии за нея в някое лъскаво издание.Но да се върнем на същественото, това ,че успях да взема книгата.Само , че е немислимо да си я купя защото последните ми 30 лева са в джоба ми а заплата ще получа чак след седмица...Въпреки всичко не мога да се откъсна от дебелото малко томче с жълтеникава корица.В момента в който усещам ,че волята ми се предава и ще трябва да карам на бисквити идните 5 дни,Слави изниква зад мен.Споглеждаме се ,той ми сочи малка книжка в лилаво и бяла хартиена чантичка за подаръци явно доволен от успешния едночасов пазар и ми сочи касите. Аз с умолително-съжалителен поглед му посочвам книгата в ръката ми.В отговор той сбърчва вежди което на нашият език значи „Наистина ли я искаш?“, кимвам макар да знам, че след седмица ще имам пари и ще мога да си поволя да си я купя плюс още поне три книги, но аз упорито изках тази, тук и сега!Потънал в подобни размишления се пресягам да оставя книгата на мястото и.Минават няколко бавни мъчителни минути в които просто не мога да отделя ръка от нея.Точно когато обръщам гръб и нещастно повличам крака към изхода, усещам движение зад себе си.Обръщам се и виждам Слави да се приближава, хвърлям последен поглед изпълнен с копнеж, но не виждам книгата.Между високите колони с модни издания зее дупка.Проклинам се тихо, че нея взех и се заизкачвам по стъпалата който водят към касите.На предпоследното стъпало се спирам стъписан. Измежду различните по големина,форма и цвят чантички за подарък който приятелят ми беше купил за останалите подаръци и трите книги който беше купил за други приятели успях да фокусирам и бледата корица на „Ангела“. Изведнъж върху мен се изля кофа огорчение примесено с гняв.Защо точно тази книга трябваше да избере? Повече ме вълнуваше дали този на когото щеше да я подари щеше да я оцени... В моменти на прилив на силни емоции мълчанието е мой най-добър приятел затова застанах зад Слави чакайки го да плати и тъпо и упорито се зазяпах по плакатите,макар вътрешно да горях от желание го напердаша. След минута ръката на приятеля ми тикна под носа ми зелена торбичка с думите: „Честит първи коледен подарък“. Смаяно гледах чантичката в ръцете си.Отворих я бавно и в момента в който написах дебелата книга вътре вече знаех, че това е МОЯТА книга. Завъртях пликчето към лампата и се убедих че е тя когато снопчетата слаба светлина се плъзнаха по корицата с цвят на старо злато.Вдигнах глава и се огледах. Слави стоеше до стъклената врата и с явно удоволствие наблюдаваше действията ми. С наведена глава отидо до него ударих едно рамо и му казах: „Мерси за якия първи коледен подарък братле“. Той ме изгледа странно после по лицето му се разля мазна, мазна усмивка (по мазна и от баничка на софийска гара) и още по-мазно ми каза: „За нищо братче!“ като разбира се натърти на „братче“, за да ми се подиграе. Бутнах го през вратата навън където тълпата ни понесе към метрото. Щях да си спомням тази случката със смях всеки път като видя книгата. МОЯТА книга.
Написа: Киара
Няма коментари:
Публикуване на коментар