Мина му времето на мисленето... Сега е време за действия! Нима не помните
какво казваха майките ни за откъснатите цветя от безбройните градинки пред
блоковете? Казваха ни с поучителен тон: „Ами ако всеки прави като теб? Колко
цветя щяха да останат в градинките?“ По ирония на самата съдба в живота винаги
е така. Говорим колко е лошо това или онова без наистина информацията да стига
до нас. Как иначе да си обясня това, че сме безсърдечни, студени, отегчени до
смърт, псуващи животни! Възмущавайте се колкото си искате, ама само там пред
мониторите... Силни сме само на думи, нали? ;) Много ли сме морални? Етични?
Честни? Вежливи? Справедливи? За жалост дори силни не сме... Защото възмутени приятели - истината е, че сме се изгубили...
Малко хора успяват да се намерят, да направят нещо в хаоса на живота, да
създадат нещо, да са себе си... И е жалко..
Затова започвам тази история на нов ред! Скоро прочетох следния пример за
работата в затвърдена група: Слагаш 5 маймуни в клетка и завързваш за тавана
банан с връв. Скоро все някоя от маймуните ще се опита да го вземе и щом
предприеме мерки изсипвате върху другите маймуни кофа с ледена вода. Всеки път
когато някоя маймуна тръгне за банана вие повтаряте действието. След няколко
такива опита, която и маймуна да тръгне към банана другите ще започнат да я
нападат или бият за да и попречат за да не ги залее пак водата. Сега започвате
да заменята някоя от „тренираните“ маймуни с нови. Когато извадите една стара и
я замените с нова, тя също ще направи опит да придобие банана. И останалите
маймуни ще скочат да я бият... След като замените още една маймуна в клетката
ще има 3 стари и 2 нови. Когато най-новата маймуна посегне за банана другите ще
и скочат. Маймуната която сте сложили преди тази също ще скочи с другите (без
да знае защо го прави). Така дори да смените и 5-те маймуни с нови ако една
посегне за банана ще бива нападана/бита от другите нищо, че никоя от тях не е
била заливана с вода! Да ви напомня за работата в България.. Не е точно
специфично за нашата страна но твърде често се случва за да го загърбим с лека
ръка. Защото ако всичко загърбваме /отбягваме/ реагираме с „то това не е моя работа“/ игнорираме /
премълчаваме/ то тогава ЧИЯ РАБОТА Е?? Обикновенно
отговора е: „има си институции/органи/хора за тая работа“ Мили съграждани,
всички ние живеем в Абсурдистан и всеки си прави каквото иска просто защото
всички правят така. Решението? Да наложим масова култура! Култура на ...
културата, на отговорноста, на примера! Както с поучителната приказка „ако
всички правят така какво ще стане?“. Трябва да дадем гласност на проявите на:
грубост/ глупост/ неуважение/ нарушаване на човешките права/ терор/ насилие над
хора и животни/ дискриминация и др. Нужна е смелост - човешка смелост, тази заради
която сме развили като хора. Нужни са ни гласове, не за да викаме а за да
покажем, че това не е нормално и няма да се толерира. Защото „една птичка
пролет не прави“ както и един сигнал за злоупотреба/насилие/диксриминация също
и лесно се пренебрегва за разлика от 100/200/300 и прочие. Въпроса никога не е
бил в това съответните органи да реагират адекватно, а в хората. Нещо като държанието на малките
деца ако не поставиш граница детето ще
ти качи на главата, същото прави и обществото - решава, че след като никой не
му пречи ще прави каквото си иска.. Едно
към едно с теорията за счупения прозорец
променила живота в Ню Йорк към по-добро. В нея се обсъжда „ефекта на
счупеното стъкло“ – как престъпността е
неизбежно следствие от липсата на порядък. Ако един прозорец е счупен и никой не го
поправя, минаващите покрай него решават, че на никой не му пука и никой не
отговаря за нищо. Скоро ще бъдат счупени и още прозорци. Сигналът за
безнаказаността ще се разпространи из цялата улица, после из квартала, после из
града… Сигнал, който отваря вратата към по-сериозни престъпления (това е теорията).
Ще трябва да се съгласите, че ако растеш в общество където подкупът е нормално средство за справяне с проблема наравно в побоя, обиждането, псуването, заплахите и прочие всякакъв вид насилие е малко вероятно да израснеш честен. Ето това завещавате на децата си като си мълчите.. Заслужава ли си? И ако сега подминете тази статия ще ви напомня само едно: всички остаряваме и ако след години/година/месеци/месец искате да отидете до магазина в 9 вечерта за захар но ви е страх да не ви ограбят/изнасилят/убият за 5/10/20 лева то спомнете си какво прочетохте днес. Глупостта също в нашата страна се наложи като култура именно заради вниманието което и се отдели. Сега е време да прзнаем, че като всички хора и ние искаме да прочетем нещо „сензационно/жълто/скандално“ и няма нищо лошо в това. Стига да обясните на децата си, че това не е култура нито пример за подражание. Липсата на време също се е превърнала в култура! Нямаме време за да приготвим вечеря затова купуваме фабрикати или бургери/дюнери/пица. Нямаме време да се наспим, нямаме време за книга/ разходка до музей или галерия. Нямаме време за приятелите си. Нпмаме време за децата и родителите си. Нямаме време за почивка.. И това е масовата болест на нашето време - липсата на време... Проблема в крайна сметка е, че сме закърняли израстъци на съвременния човек който е спрял да еволюира преди около 100 години... Грубо? Грозно? ДА! Защото е време да се научим! Да се научим: какво искаме, какви сме, кои сме, защо сме такива, да сме честни, да вярваме в себе си/ в Бог/ във демони/ в хармонията/ в хората/ в мечтите си/ в живота. Ако не сте се възпитали с тези добродетели като честност, вежливост/желание и работа по зададена цел/ морал/ справедливост винаги можете да го направите и да дадете пример на децата си/ съседите/ приятелите/ родителите си! Помните ли историята за великия учител попитан от учениците си в деня на тяхното напускане: „Учителю, дълго ли ще чакаме промяната?“ а той отговорил „Ако ще я чакате ще е дълго...“ Една от многото „безплатни“ истини на живота е, че човек е социално животно и като животно му е нужна тренировка - без значение дали ще се тренира да изгражда тяло/характер/висок дух. Без значение дали е тренировка за успешното постигаме на днешните цели или на мечтите ни владели голяма част от живота ни. Всеки ден е тренировка за нашето с малко късмет по-добро утре/ по-добър аз/ по-добър свят... Животът не е за да откриеш себе си, той е за да изградиш себе си! Страните където тревата е по-зелена, заплатите по-добри, хората по-мили също има престъпност, закони, насилници, заводи, пари но там също има хора с желание, с желание за по-добър и спокоен живот и те знаят как да го създадат и запазят. И ние можем да се научим не е нищо страшно нито сложно. Иска се само много честност, малко култура, и по лъжичка пример ( за вкус). И затова не се иска сила иска се да си Човек ;)
Ще трябва да се съгласите, че ако растеш в общество където подкупът е нормално средство за справяне с проблема наравно в побоя, обиждането, псуването, заплахите и прочие всякакъв вид насилие е малко вероятно да израснеш честен. Ето това завещавате на децата си като си мълчите.. Заслужава ли си? И ако сега подминете тази статия ще ви напомня само едно: всички остаряваме и ако след години/година/месеци/месец искате да отидете до магазина в 9 вечерта за захар но ви е страх да не ви ограбят/изнасилят/убият за 5/10/20 лева то спомнете си какво прочетохте днес. Глупостта също в нашата страна се наложи като култура именно заради вниманието което и се отдели. Сега е време да прзнаем, че като всички хора и ние искаме да прочетем нещо „сензационно/жълто/скандално“ и няма нищо лошо в това. Стига да обясните на децата си, че това не е култура нито пример за подражание. Липсата на време също се е превърнала в култура! Нямаме време за да приготвим вечеря затова купуваме фабрикати или бургери/дюнери/пица. Нямаме време да се наспим, нямаме време за книга/ разходка до музей или галерия. Нямаме време за приятелите си. Нпмаме време за децата и родителите си. Нямаме време за почивка.. И това е масовата болест на нашето време - липсата на време... Проблема в крайна сметка е, че сме закърняли израстъци на съвременния човек който е спрял да еволюира преди около 100 години... Грубо? Грозно? ДА! Защото е време да се научим! Да се научим: какво искаме, какви сме, кои сме, защо сме такива, да сме честни, да вярваме в себе си/ в Бог/ във демони/ в хармонията/ в хората/ в мечтите си/ в живота. Ако не сте се възпитали с тези добродетели като честност, вежливост/желание и работа по зададена цел/ морал/ справедливост винаги можете да го направите и да дадете пример на децата си/ съседите/ приятелите/ родителите си! Помните ли историята за великия учител попитан от учениците си в деня на тяхното напускане: „Учителю, дълго ли ще чакаме промяната?“ а той отговорил „Ако ще я чакате ще е дълго...“ Една от многото „безплатни“ истини на живота е, че човек е социално животно и като животно му е нужна тренировка - без значение дали ще се тренира да изгражда тяло/характер/висок дух. Без значение дали е тренировка за успешното постигаме на днешните цели или на мечтите ни владели голяма част от живота ни. Всеки ден е тренировка за нашето с малко късмет по-добро утре/ по-добър аз/ по-добър свят... Животът не е за да откриеш себе си, той е за да изградиш себе си! Страните където тревата е по-зелена, заплатите по-добри, хората по-мили също има престъпност, закони, насилници, заводи, пари но там също има хора с желание, с желание за по-добър и спокоен живот и те знаят как да го създадат и запазят. И ние можем да се научим не е нищо страшно нито сложно. Иска се само много честност, малко култура, и по лъжичка пример ( за вкус). И затова не се иска сила иска се да си Човек ;)
Написа: Киара
