Когато е време да изпратим лятото. Допивам последната си лимонада и заминавам. На езикът ми киселее следа от лимона но устните ми са сладки от меда... Парадокс е, че ми харесва.
Някъде преди гарата ми се налага да мина през изсъхнал и прежълтял парк. Лятото щедро е оставило плодовете си по клонките на дървета и храсти. Докато подминавам в устата ми припарва трапчивия вкус на суха къпина а в носа ми се блъскат хилядите бледи миризми на сухи, мъртви цветя...
Докато безшумно се отдалечавам замислен за изгарящата красота на слънцето забелязвам, че пътеката ми ме води към забравения път на моето детство.... Кой не обича лятото??!?
Обичам и ярките цветове. Лятото е толкова вълнуващо с промените си! Ето това дърво например:
А сега точно когато първите капки на така жадувания дъжд се изсипват леко като стъпките на балерина появила се сякаш от нищото и метнала своята пелерина върху слънцето, светлината ми отнема цветовете превръщайки дървото в бледа скица на моето възхищение... Но оставяйки ме безмълвен пред семплата красота на простите цветове....
