Когато късно през
нощта се събудиш защото всъщност не си заспивалa... Когато кожата ти е студена
като лед... Когато ноктите ти са лакирани в черно... Когато е тихо като в
рая.... Когато е тъмно като в ада... Когато не мислиш.... Когато не си сама...
Тогава когато си
изтъкана от желание и копнеж нямаш нужда от светлина за да видиш как те гледа,
нямаш нужда от очи за да съзреш страста разляла се по устните. Нямаш нужда да
чуваш каквото и да било най-малко „Обичам те“. Сетивата ти са скрити зад
маската на приличието докато не го целунеш. После всичко е стихия. Вятър, вода,
огън, жена! Пръсти, устни, ръце, крака - твоите, неговите, вашите! И без да
искаш всичко ти става ясно. Той нямаше да спре, ти няма да се лишиш от тази
тръпка, той все пак щеше да идва за още а ти нямаше да имаш нищо против да те
има така. За ден, два, за час или пет? Свобода. После завивките ти ще ухаят на
него а ти ще заспиваш в твоята половина а ще се будиш в уж „неговата“ . Ще пиеш
кафето си сама защото той е тръгнал за работа. Целунал те е. А сега ти мечтаеш.
Вече си оголен нерв. Ще те боли когато го няма, ще го ревнуваш когато идва за
малко, ще го „обичаш“, ще чувстваш. Той не е за теб и ти не си за него но той
ще се върне а ти ще го чакаш. Ще пропиляваш време което нямаш за мъж който не
обичаш но всъщност не можеш да дишаш без него. Той ще е слънцето, водата, земята
под краката ти, солта в храната ти, мухата в главата ти. Ще искаш да го няма. Ще
се проклинаш, че уж го обичаш а той отново и отново ще идва. И ще те иска! И ти
ще му се отдаваш, защото го искаш, защото те допълва, защото си си ти а той е
той. До безкрай а после... обратно... Когато е късно и няма луна и няма
звезди... Когато те боли от самотата... Когато
ти е казал, че идва за малко а остане цялата нощ... Когато го проклинаш но го
целуваш отново и отново... Когато те прегръща... Когато мълчи и си мислиш, че си
в ада... Когато те гледа и осъзнаваш, че всъщност това е рая....
Когато се умориш
която и да си ти - ще е късно!
Написа: Киара (посветено на JR)
