От прашната кутия изпадат хиляди неща.На слабата светлина на нощната лампа хващам в ръка тези частици история и потъвам в спомени... Капачки от бира, студени, метални и с изтъркани букви ММ ми напомнят първото ми напиване когато на село с една братовчедка за пръв път опитвахме алкохол, бронзова плочка с залепена картинка на куче ми прожектира спомена за първата ми екскурзия дори не помня вече докъде... Червени черупки от яйце ме подсещат за последния Великден прекаран с цялото ми семейство преди родителите ми да се разведат. Стара връзка с почернели ключове ме връща пред къщата ни на село, малко пъстро хартиено чадърче случайно попаднало пред погледа ми ме изпаща в едно близко барче където пих коктейли с приятели през едно особено дъждовно лято. Билетче от кино, от маршрутка, от концерт... Изсъхнала роза ме запраща назад в годините когато учех в столицата и бях тръгнал на фехтовка тогава се запознах с едно лъчезарно момиче с което не спирахме да си подаряваме цветя ей така на шега, за се ободрим или просто те бяха още една причина да се усмихнем... Пръстите ми се плъзгат по нещо гладко и студено, поглеждам в кутията и се натъквам на любимият си часовник, подарен ми на един рожден ден но така и не проработил макар да бе минал през всички часовникари в родния ми град. После жетон от уличен телефон останал в джоба ми месеци след като тия улични телефони спряха да се използват сега лежеше в дланта ми показвайки ми мен самия стоящ със същият този жетон в длан но твърде малък за да стигна до слушалката камо ли да пусна жетона, на една тъмна улица горящ от желание да чуя гласа на майка ми от другата страна и да и кажа , че солфежа ми е свършил и се прибирам и да и се похваля, че вече мога да ползвам уличен телефон, колко наивен съм бил!... Погледа ми попада на обвивката на пакетче чай, първият ми чай в едно близко село където се запознах с един мой доста добър приятел. Парче тоалетна хартия с аромат на пудра захар се търкаля на пода, помня я аз тази хартия, любимата през ученическите ми години, имаше 4 вида и от 4-те имах късчета, всяка с различен аромат и шарки.. А какво ли се е завряло под крака ми и ми убива, ха това е гривна която си купих от съседката която правеше опит да направи гаражна разпродажба в стаята си... И копчето на приятелството което имаха малцина приятели и разбира се аз. Това копче открих случайно докато се опитвах да закърпя чорапите си за пръв път в живота ми.Нещо голямо и блестящо отразява светлината от дъното на кутията и аз любопитствам, откривам грамадна гривна направено от станиоли на шоколад. Тая гривна някога имаше в допълнение колие и пръстени и дори халка за нос, помня че когато ги завърших бях 11-ти клас и всички много се смееха с идеята ми. Откривам и малко сувенирче – гълъбчета на фонтан, купени с парите който с една приятелка откривахме по улиците. Под пръстите ми нещо се размазва и веднага се досещам какво, в една особено самотна нощ от един стар гланц на майка ми с вкус на малина, нарисувах цяла салфетка и от бяла стана розова, опитах се да я изсуша но само се изцапах от глава до пети и я прибрах в един плик, сега явно се бе измъкнала. Мярна ми се част от кората на една ябълка която моята най-добър приятел Слави бе осквернил в един особено горещ летен ден. Опаковка от шоколадово мляко се търкаля по леглото, спомен от мразовит забавен следобед прекаран на една не особено приятна автобусна спирка с братовчед ми, хахахах какви неща само помня! Откривам дори колекцията си от календарчета, салфетки, обвивки от бонбони, опаковки от сапуни и дори камъчета със странна форма. Парченца мрамор от брега на Босфора и клонки Евкалипт донесени от Австралия стоят грижливо прибрани в прозрачни пликчета. Размазана жена с ангелски крила ме гледа от един избелял лист – първата картинка отпечатана от новия ми принтер. Покана за сватбата ми която така и не се състоя се подава под миниатюрна кутийка в която са скрити 2 мой зъбчета едното от който с пломба, все още помня как бях опитала да счупя горкото зъбче с чука на баща ми за да видя как изглежда отвътре, детска му работа! J Парченце плат от любимата ми възглавница и парче дънков плат с изрисувано зелено птиче ме връщат в училище когато с една съученичка рисувахме върху дрехите ми със специални бой който после разбрахме, че не могат да бъдат махнати, дори не искам да обяснявам защото все още се треса от смях като се сетя как ходех на училище с огромни звезди на дънките! Има още много интересни неща но сега нямам време за обяснения, на врата се звъни....
